„Аламут“ на Владимир Бартол (1903-1967) е най-популярната словенска литературна творба в световен мащаб, издавана над 70 пъти на над 30 езика. Романът излиза на бял свят през 1938 г. и се счита за алегория на италианския фашизъм и репресиите на режима над словенското малцинство в Италия – тема, залегнала и в други произведения на автора. Първото издание на „Аламут“ иронично е посветено на Бенито Мусолини.
Действието в романа се развива през ХІ век на територията на някогашна Персия и възкресява историята на Хасан ибн Сабах, (роден ок. 1034, според други източници ок. 1052-1054) шиитски духовен водач, бизнесмен, учен, ересиарх, мистик, убиец, аскет, политически революционер и основоположник и първи Велик майстор на ордена на федаините-асасини, съученик на Омар Хаям и Низам ал Мулк, по-късния Велик везир на Селджукската империя и първа (видна) жертва на асасините. Обучаваният в суфизъм и Кабала ибн Сабах създава строго йерархизирана пирамидална структура, състояща се от седем нива на посвещение, която е възприета и доразвита както от ордена на тамплиерите, съвременници на асасините, така и от възникнали по-късно тайни общества като розенкройцерите, франкмасоните или баварските илюминати.
Завзел с хитрост непревземаемата със сила планинска крепост Аламут, наричаният „първи политически терорист“ ибн Сабах се самопровъзгласява за пророк и започва да гради стройна система на подчинение, базирана на коктейл от религиозна индоктринация, канабиноиди и плътски удоволствия. Неговите ученици, федаините, твърдо вярват, че „Стареца от планината“ единствен държи ключа към Райските градини и с радост отдават живота си в негова служба.
