Сборник статии и разкази.
Едно от предназначенията на интерфейсите тип „човек–машина“ е да избавят потребителя от нуждата да познава вътрешното устройство на машината [...]; от човека се иска да познава само [...] интерфейса. [...] съществуват други хора, които са създали този интерфейс [...] и затова трябва да знаят какво става и под него, да бъркат „под капака“. Ще наречем тези два типа хора съответно юзъри и програмисти [...].
Тук можем да направим такава хипотеза: „При нормални условия всеки технологически интерфейс е спрегнат с някакъв социален интерфейс“. [...]
[...] съществуват хора, които си поставят задача [...] да усвоят „недокументираните възможности“ на скритото зад капака устройство [...]. Такива хора е уместно да наричаме хакери. [...]
Хакерът като такъв съществува извън контекста на социалното разделение юзъри/специалисти. С други думи, той хаква не само техническия, но и спрегнатия с него социален интерфейс.
