Последние издания книг Томаса Бернхарда

Old Masters (1985) is Thomas Bernhard's devilishly funny story about the friendship between two old men.
For over thirty years Reger, a music critic, has sat on the same bench in front of a Tintoretto painting in a Viennese museum, thinking and railing against contemporary society, his fellow men, artists, the weather, even the state of public lavatories. His friend Atzbacher has been summoned to meet him, and through his eyes we learn more about Reger - the tragic death of his wife, his thoughts of suicide and, eventually, the true purpose of their appointment. At once pessimistic and exuberant, rancorous and hilarious, Old Masters is a richly satirical portrait of culture, genius, nationhood, class, the value of art and the pretensions of humanity.

Первый сборник малой прозы австрийского классика Томаса Бернхарда.

Роман «Бетон» был написан Томасом Бернхардом в 1982 году на одном дыхании: как и рассказчик, автор начинает работу над рукописью зимой в Австрии и завершает весной в Пальма-де-Майорке. Рассыпав по тексту прозрачные автобиографические намеки, выставив напоказ одни страхи (животный страх задохнуться, замерзнуть, страх чистого листа) и затушевав другие (бедность, близость), он превратил исповедь больного саркоидозом героя в поистине барочный фарс, в котором смерть и меланхолия сближаются в последней пляске. Можно читать этот безостановочный нарциссический спич как признания на кушетке психоаналитика, как типично австрийскую логико-философскую монодраму, семейный роман невротиков или буржуазную историю гибели одного семейства, главной темой всё равно остается музыка. Книга о невозможности написать книгу о композиторе Мендельсоне — музыкальное приношение Бернхарда модернизму, ставящее его в один ряд с мастерами «невыразимого» Беккетом, Пессоа, Целаном, Бахман.

Имя австрийца Томаса Бернхарда (1931-1989) прочно связано с его драматургией и прозой. Публика безошибочно узнает этот стиль на всех языках: рубленые фразы, гипнотизирующие повторы, афористичность и игра парадоксами, и за всем этим – неизбывное одиночество героев, помешанных на утопической идее или увязших в повседневности (чаще – и то, и другое). Повторение того же самого, «сила привычки» – формула их существования. Неизбывное кружение «головного человека» вокруг события-травмы или несбыточной мечты зеркально отразилось в форме: Бернхард изобрел своего рода «орнамент», строгому ритму которого подчиняется речь, все более отрывающаяся от пластической и психологической фактуры, создающая в воображении читателей/зрителей не картины и характеры, а абсолютную музыку

Рудолф, героят в този роман, от десетилетие готви с усърдие сериозен научен труд върху любимия си композитор Феликс Менделсон-Бартолди, но нещо все му пречи да напише първото изречение: ту гостуването на сестра му, ту опасенията, че след като си е тръгнала, тя може да се върне, ту собственото му заболяване, ту "адът на самотата". Ето защо си стяга куфарите и заминава за Палма де Майорка, за да осъществи най-сетне начинанието си.

Там, в едно кафене си спомня за една млада жена, заговорила го по време на престоя му пак в Палма преди година и половина. Спомня си отчаянието й, ясно вижда покрусеното й лице. В съзнанието му се оформят най-различни възможни първи изречения за студията му, но оживява и нещастието на младата жена, накъсаният й разказ за някакъв "смъртен случай, после за някакво затворено консулство, после за някакъв скъп обяд, за някаква студена стая" и накрая за бетонната настилка под един хотелски балкон...

"Бетон" е роман музикален, заядлив, одухотворен, тъжен, жесток, опърничав, комичен, но преди всичко - гениален."
Раймунд Фелингер

Томас Бернхард (1931-1989) е един от най-скандалните съвременни автори на Австрия. Международната литературна критика го нарича “екзистенциален клоун”, “зловещ пророк”, “иронично обсебен архангел”, “алпийски Бекет” и дори “пророк на безсмислието”. Томас Бернхард се изявява като един от най-яростните критици на родната си Австрия и отказва редица престижни литературни отличия. Учил музика, работил като журналист, а след това и като писател, той е добре познат на читателите със своеобразния си стил, с провокативния си поглед към света, със съчетаването на мрачни, разрушителни страсти с остроумна закачка и рядко, но все пак, с радостта от живота.

Какво говорят за мен хората? – попита той.
– Че съм идиот ли? Какво говорят хората? “

С това мото Томас Бернхард въвежда читателя в „Мраз“ – роман, с който големият австрийски писател започва пътя си към висините на литературата. Определят го като метафора за духовната и душевна студенина, като човекознание в арктически условия.

От първата до последната си страница той е суров, ръбат, депресиращ - и тъкмо затова е толкова убедителен в критиката си на една псевдоидилия. В него се запознаваме не толкова с ексцентричния художник Щраух – който в крайна сметка налага властта си над студента, изпратен да го наблюдава сред австрийските Алпи, – колкото с един неподправен Бернхард. И тъкмо защото в романа почти липсва хумористично оцветеният стил от късните му творби, неприязънта към околния свят се стоварва върху читателя без никакви задръжки. Мразът в него се умъртвява с мраз, мракът – с мрак. И все пак да не забравяме, че разказва майсторът на хиперболата.

Augsburg, das "muffige verabscheuungswürdige Nest", die "Lechkloake". Überhaupt: "Salzburg, Augsburg, Regensburg, Würzburg, ich hasse sie alle, weil in ihnen jahrhundertelang der Stumpfsinn warmgestellt ist." "Bremen verabscheute ich vom ersten Moment an, es ist eine kleinbürgerliche unzumutbare sterile Stadt."

Übrigens Trier: "Man geht nicht ungestraft nach Trier / man geht nach Trier und macht sich lächerlich."

Экзистенциальные анекдоты от великого австрийского писателя.

Thomas Bernhard is “one of the masters of contemporary European fiction” (George Steiner); “one of the century’s most gifted writers” ( Newsday); “a virtuoso of rancor and rage” ( Bookforum). And although he is favorably compared with Franz Kafka, Samuel Beckett, and Robert Musil, it is only in recent years that he has gained a devoted cult following in America.

A powerful, compact novella, Walking provides a perfect introduction to the absurd, dark, and uncommonly comic world of Bernhard, showing a preoccupation with themes—illness and madness, isolation, tragic friendships—that would obsess Bernhard throughout his career. Walking records the conversations of the unnamed narrator and his friend Oehler while they walk, discussing anything that comes to mind but always circling back to their mutual friend Karrer, who has gone irrevocably mad. Perhaps the most overtly philosophical work in Bernhard’s highly philosophical oeuvre, Walking provides a penetrating meditation on the impossibility of truly thinking.

Томас Бернхард (1931-1989) - один из всемирно известных австрийских авторов минувшего XX века. Едва ли не каждое его произведение, а перу писателя принадлежат многочисленные романы и пьесы, стихотворения и рассказы, вызывало при своем появлении шумный, порой с оттенком скандальности, отклик. Причина тому - полемичность по отношению к сложившимся представлениям и современным мифам, своеобразие формы, которой читатель не столько наслаждается, сколько "овладевает". Роман "Стужа" (1963), в центре которого - человек с измененным сознанием - затрагивает комплекс как чисто австрийских, так и общезначимых проблем. Это - многослойное повествование о…

Поліція вилучала його книжки, міністри оголошували його душевнохворим, критики пророкували його творам швидке забуття... Томас Бернгард (1931 — 1989) — enfant terrible австрійського суспільства другої половини XX століття, «голос правди», «мізантроп», «альпійський Беккет». Він дозволяв собі говорити все, що думав, і так, як вважав за потрібне. «Холоднеча» (1963), перший роман, відразу приніс письменникові визнання. Це багатопланова розповідь про людські страждання, про достоїнство особистості, про тяжке існування людини у просторі, де панує холод самотності та відчуженості. Прозова комедія «Старі майстри» (1985) «розважає» читача дошкульною…

Eines Morgens beschließt der sechzehnjährige Gymnasiast auf dem Schulweg spontan, sich seinem bisherigen, verhaßten Leben zu entziehen und sich im Keller, einem Kolonialwarenladen, eine Lehrstelle zu verschaffen. Im Keller, am Rande der Salzburger Scherzhauserfeldsiedlung, dem heruntergekommenen, tristen Wohngetto der Besitzlosen, der Asozialen und Kriminellen, lernt Bernhard all die von der Gesellschaft Ausgestoßenen kennen, verstehen und ergreift Partei für diese verlorenen, verstörten Existenzen.

Die Schande einer unehelichen Geburt, die Alltagssorgen der Mutter und ihr ständiger Vorwurf: Du hast mein Leben zerstört! überschatten Thomas Bernhards Kindheitsjahre. Ein wahres Martyrium begann mit dem Eintritt in die Schule, in der sich der begabte Junge von Anfang an langweilte. Es waren Jahre fern der Idylle, wenn auch nicht ohne Augenblicke des Hochgefühls. Und es war die Zeit des Nationalsozialismus und des Krieges.

The last work of fiction by one of the twentieth century’s greatest artists, Extinction is widely considered Thomas Bernhard’s magnum opus. Franz-Josef Murau—the intellectual black sheep of a powerful Austrian land-owning family—lives in Rome in self-imposed exile, surrounded by a coterie of artistic and intellectual friends. On returning from his sister’s wedding on the family estate of Wolfsegg, having resolved never to go home again, Murau receives a telegram informing him of the death of his parents and brother in a car crash. Not only must he now go back, he must do so as the master of Wolfsegg. And he must decide its fate.…

El internacionalmente aclamado novelista y dramaturgo austriaco Thomas Bernhard ha sido comparado en ocasiones con Kafka y Beckett, y la crítica ha colocado sus novelas entre las obras maestras del siglo veinte. Sin embargo Bernhard comenzó su carrera en los años 50 como poeta, publicando tres libros de poemas antes de enfocar su obra hacia la ficción.
Esta obra recopila sus dos últimos libros de poesía (In hora mortis y Bajo el hierro de la luna), colecciones de breves poemas sin título donde se descubren sus tempranas exploraciones de los temas que le continuarán preocupando en sus posteriores novelas, obras de teatro y otros escritos. Es especialmente destacable su intensa ambivalencia hacia las tierras y las gentes de Austria y hacia su entonces aún reciente pasado Nazi. En poemas que tanto subvierten como homenajean influencias tales como las de Georg Trakl, Bernhard comienza a desarrollar su característico oscuro sentido del humor mientras explora temas como la naturaleza, la muerte, el sinsentido y la fe.

Thomas Bernhard, one of the most distinct, celebrated, and perverse of 20th century writers, took his own life in 1989. Perhaps the greatest Austrian writer of the 20th century, Bernhard's vision in novels like Woodcutters was relentlessly bleak and comically nihilistic. His prose is torrential and his style unmistakable. Bernhard is the missing link between Kafka, Beckett, Michel Houellebecq and Lars von Trier; without Bernhard, the literature of alienation and self-contempt would be bereft of its great practitioner.
Woodcutters is widely recognised as his masterpiece. Over the course of a few hours, following a performance of Ibsen's The Wild Duck, we are in the company of the Auersbergers, and our narrator, who never once leaves the relative comfort of his 'wing-backed chair' where he sips at a glass of champagne. As they anticipate the arrival of the star actor, and the commencement of dinner, the narrator of Woodcutters dismantles the hollow pretentiousness at the heart of the Austrian bourgeoisie. The effect is devastating; the horror only redeemed by the humour.

Old Masters is Thomas Bernhard's devilishly funny story about the friendship between two old men. For over thirty years Reger, a music critic, has sat on the same bench in front of a Tintoretto painting in a Viennese museum, thinking and railing against contemporary society, his fellow men, artists, the weather, even the state of public lavatories. His friend Atzbacher has been summoned to meet him, and through his eyes we learn more about Reger - the tragic death of his wife, his thoughts of suicide and, eventually, the true purpose of their appointment. At once pessimistic and exuberant, rancorous and hilarious, Old Masters is a richly…

Trije pianisti - Glenn Gould, Wertheimer in pripovedovalec zgodbe - se srečajo v Salzburgu na Mozarteuumu. Vsi trije so si duhovno sorodni, saj stremijo k najvišjemu obvladovanju klavirske igre. Njihova umetniška usoda se kmalu odloči. Medtem ko Gould zatre svojo osebnost in se prelevi v „popoln umetniški stroj”, se druga dva, kljub temu da sta izjemna pianista, ob soočenju s prijateljevo genialnostjo, odpovesta glasbeni karieri.
Potonjenec je virtuozno napisana pripoved o virtuoznosti.

Fiercely observed, often hilarious, and “reminiscent of Ibsen and Strindberg” (The New York Times Book Review), this exquisitely controversial novel was initially banned in its author’s homeland. A searing portrayal of Vienna’s bourgeoisie, it begins with the arrival of an unnamed writer at an ‘artistic dinner’ hosted by a composer and his society wife—a couple he once admired and has come to loathe. The guest of honor, a distinguished actor from the Burgtheater, is late. As the other guests wait impatiently, they are seen through the critical eye of the writer, who narrates a silent but frenzied tirade against these former friends, most…

Instead of the book he’s meant to write, Rudolph, a Viennese musicologist, produces this dark and grotesquely funny account of small woes writ large, of profound horrors detailed and rehearsed to the point of distraction. We learn of Rudolph’s sister, whose help he invites, then reviles as malevolent meddling; his ‘really marvelous’ house, which he hates; the suspicious illness he carefully nurses; his ten-year-long attempt to write the perfect opening sentence; and, finally, his escape to the island of Majorca, which turns out to be the site of someone else’s very real horror story.


A brilliant and haunting tale of procrastination, failure, and despair, Concrete is a perfect example of why Thomas Bernhard is remembered as “one of the masters of contemporary European fiction” (George Steiner).