Лучшие книги Элены Понятовской

Born in Lancashire as the wealthy heiress to her British father's textiles empire, Leonora Carrington was destined to live the kind of life only known by the moneyed classes. But even from a young age she rebelled against the strict rules of her social class, against her parents and against the hegemony of religion and conservative thought, and broke free to artistic and personal freedom. Today Carrington is recognised as the key female Surrealist painter, and Poniatowska's fiction charms this exceptional character back to life more truthfully than any biography could. For a time Max Ernst's lover in Paris, Carrington rubbed elbows with Salvador Dali, Marcel Duchamp, Joan Miro, Andre Breton and Pablo Picasso. When Ernst fled Paris at the outbreak of the Second World War, Carrington had a breakdown and was locked away in a Spanish asylum before escaping to Mexico, where she would work on the paintings which made her name. In the hands of legendary Mexican novelist Elena Poniatowska, Carrington's life becomes a whirlwind tribute to creative struggle and artistic revolution.

Este era un hombre que nació en un pueblito bicicletero y muy pronto entendió que sus dones no eran la belleza y la fortaleza física, sino la palabra, la voluntad y su indomable ansia de saber. Un día el tren pasó frente a sus ojos, y en el ruido de la máquina escuchó el inicio del relato del resto de su vida. En opinión de Saturnino, uno de sus amigos, ser ferrocarrilero es lo mejor que puede sucederle a un hombre.

The first English edition of the work of one of Mexico's most admired women writers.

The photographs of Las Soldaderas and Elena Poniatowska’s remarkable commentary rescue the women of the Mexican Revolution from the dust and oblivion of history. These are the Adelitas and Valentinas celebrated in famous corridos mexicanos, but whose destiny was much more profound and tragic than the idealistic words of ballads. The photographs remind Poniatowska of the trail of women warriors that begins with the Spanish conquest and continues to Mexico’s violent revolution. These women are valiant, furious, loyal, maternal, and hardworking; they wear a mask that is part immaculate virgin, part mother and wife, and part savage warrior; and they are joined together in the cruel hymn of blood and death from which they built their own history of the Revolution. The photographs are culled from the vast Casasola Collection in the Fototeca Nacional of the National Institute of Anthropology and History in Pachuca, Hidalgo, Mexico.

В Мексико се смята, че възрастните се смаляват, за да заемат по-малко място на земята, на която са живели тъй дълго… Може да се случи също с времето да станат свадливи или почти да откажат да споделят нещо — съкровеният свят на техните спомени постепенно се е превърнал в твърде скъпоценно настояще.
Гласът на авторката, която сега е връстничка на Хесуса Паланкарес, преливат един в друг, както се смесват историята и въображението. Двете заживяват в една къща на улица „Сур“ 94, горе, под самия покрив, където се оказва последното жилище на Хесуса и тя го нарежда с летви, тухли и парчета плат; макар да има котлон, прави на пода малко огнище и на един канап окачи своите фусти, които превръща в завеса — завеса с много плат, отделяща леглото от останалата част на крайно оскъдната стая; вижда се също дървена маса, която ѝ служи за гладене и за ядене; под един от по-късите крака на масата стои тухла, която я крепи; в един ъгъл са наредени всички светии — същите, които се виждат и в предишния квартал — и сред тях стои светият Младенец от Аточа, със своя стрък светлоглава леуцена…
Гласът забравя, че реди изповед, но не губи страстната си връзка с живота. И все пак тъкмо от този дом, от който се процежда нов живот, струят неназовими болка и сила. Ден преди да си отиде, Хесуса нарежда: „Хвърлете ме на улицата, да ме изядат кучетата, не се занимавайте с мен, не искам да дължа нищо на никого“. И още: „Оставете ме на мира“ — това са думите, които напомнят че идва момент, в който човек страда тъй много, че не може да спре да страда и е способен от смъртния одър да откаже дори протегнатата приятелска ръка и избледнява мисълта за други времена…